ЦСКА (абревиатура от Централен спортен клуб на армията, изговаря се цѐ сѐ ка̀) е име на български спортни клубове от София. В миналото всички спортни клубове са обединени в една обща спортна организация под егидата на министерство на отбраната. В периода 1992 – 1996 г. клубовете се отделят и продължават да съществуват самостоятелно поради намаляването на щата на министерство на отбраната. През 2000 г. всички отбори се обединяват в една обща организация наречена Обединени спортни клубове ЦСКА, която е пряк наследник на оригиналната организация. Най-добри, титулувани и известни са футболният, волейболният и баскетболният отбор.

С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка“ (София), както и на други деятели на шипченци, АС’23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Орландовци) (бивш „Цар Борис III“) се обединяват и образуват клуб „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС’23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС’23“. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.^[2]

„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „АС-23“ в Борисовата градина. През 1948 г. с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната (МО), към „Чавдар“ се присъединява физкултурният колектив на Централният дом на войската (ЦДВ) и оттогава нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството.^[2] Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски.

През 1950 г. името на отбора е сменено на „Народна войска“ във връзка със смяната на името на „Централния дом на войската“ с добавяне на определението „народна“. Отборът отново завършва на второ място след „Динамо“.

През 1953 г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“ заради това че основните играчи на футболния отбор са прехвърлени в един „национален отбор“, който се обиграва във вътрешното първенство за международните срещи.

През 1954 г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954 – 1962 г. е най-успешният за футбола, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.

Към 1956 г. името на спортния отбор е променено на „Централен спортен клуб на народната армия“ (ЦСКНА).

През 1962 г. ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“.

През сезона 1966/67 г. футболният ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ, където след две равенства с „Интер“ с по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.

През 1968 г. ЦСКА отново е обединен със „Септември“ (София) като отборът приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“.

През сезон 1981/82 ФК ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява „Реал“ (Сосиедад), „Гленторан“, и „Ливърпул“ с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща „Байерн“ Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-ата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА пада с 4:0.

През 1985 футболният отбор е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата. Впоследствие е създаден отбор с името ЦФКА Средец на мястото на футболния отбор.^[3]

През 1988 г. Септември се отделя като самостоятелно дружество, а спортния клуб бива прекръстен на ЦСКА.

През сезон 1989 – 1990 футболният отбор си възвръща името ЦСКА. През 1992 г. спортното дружество се разпада на отделни отбори.

На 31 декември 1999 г. министърът на отбраната Бойко Ноев издава заповед с която закрива Централната армейска спортна школа и спортният клуб ЦСКА към нея. През 2000 г. отборите с име ЦСКА се обединяват в Обединени спортни клубове ЦСКА.